Панаира на Vira

януари 31, 2008

Най-интересните ключови думи, по които ви намират през търсачките

Публикувано в: Без категория — Етикети:, , , , — vira111 @ 2:50 pm
laught.gif

По-скоро не думи, а словосъчетания. Моята статистика е много интересна в това отношение. Хората стигат до блога ми, търсейки нещо съвсем друго. Например:

олио от семки на грозде

училище в село глава

горяща вода

газова горелка

фризьорство

сандали 2008

керамично гърне за го (вероятно за готвене)

валенсия, замъци

осоляване на месо

най-едрата порода куче

жена очите си сам сути

наръчник за любовника

мръсни разкази

разкази за колежки

А щастливите ми думи се оказаха Ахил и живак - почти всеки ден някой търси Ахил и живак.

Не можах да се въздържа да ги покажа. И това са само от последната седмица. Ще поясня още, че много от тези неща наистина ги има в романа и в постингите ми, макар и не в такива съчетания.

И накрая - да добавя, че и аз съм търсила безброй странни неща в интернет в още по-странни комбинации от думи. Та до всички, чиито изрази цитирах: Не се обиждайте, много сте ми сладки, посетете ме пак!

януари 29, 2008

Опияняващата музика

lonelyisland.gif

Дали остана някой свободен самотен остров и за мен, където да се приютя със седемте си албума? В началото не обръщах внимание на играта, но след като ме поканиха в нея, разрових и шкафовете и спомените си и съм доволна, че го направих.

Малко старомоден слушател на музика съм аз. Не, че новите песни не ме вълнуват, но старите ме опияняват. С тези групи, които ще изредя по-долу, съм изживяла най-волните си години - времето, когато израствах и се променях - сигурно затова те са оставили толкова дълбоки следи в мен. Едва ли има нужда да ги представям, мисля, че всеки ги е чувал. Те са групи без възраст, музика без време…

И така:

1. Това са правилата:

2. Играта e започната от Майк Рам на Сребърната планина

3. Любезно ме покани Vanilla от Being there…

4. Ето моят избор (музиката, без която не мога):

            Пинк Флойд Pink Floyd - албумът “Wish You Were Here” (1975)

            Лед Цепелин Led Zeppelin - албумите „Led Zeppelin IV” (1971) най-вече заради песента “Stairway to Heaven” и “Physical Graffiti” (1975) - заради “Kashmir”

            Дъ Дорс или Дорс The Doors - пак два албума: „L.A. Woman” (април 1971) и „Waiting For The Sun” (юли 196 8)

            Джетро Тъл Jethro Tull - албумът им  „The Best of Jethro Tull” (1976) (сборен)

            Куин Queen - „Innuendo” (1991) заради “The Show Must Go On”

5. Предизвиквам ivostr, sickdreamer, ssk и bulpete да продължат играта  :-D 

януари 28, 2008

Как си измисляме псевдонимите и имената на блоговете

Публикувано в: Без категория — Етикети:, , — vira111 @ 6:14 pm

tulip.gif

 

Попаднах в блога на Old Firefly и се зачетох. После отворих речника да видя какво е Firefly. Показа се: Виж firebug. Видях, но има две значения - светулка и подпалвач.

Не знам дали Old Firefly е мъж или жена, дали е светулка или подпалвач и дали въобще е добре да я/го разпитвам. Затова реших да сложа този пост, а който иска да се включи (Old Firefly, това е покана и към теб!).

Моят псевдоним VIRA идва от песента на Pink Floyd - Vera:

„Does anybody there remember Vera Lynn?
Remember how she said that we would meet again…
some sunny day.
Vera, Vera
What has become of you?
Does anybody else out there feel the way I do?”

Обичам Floyd, а тази песен най-често си я тананикам, а и с този псевдоним успях да се регистрирам навсякъде, където пожелах. На английски се пише Vera и се чете Вира, но аз го написах Vira, за да се чете със сигурност Вира.

А името на блога (в което има и граматическа грешка, умишлено направена, за да се запази римата) ми хрумна от разходките из другите блогове - видях царства, кутии, свърталища, ъгълчета, къщи, светове, вселени, дъга, сребърна планина и още много интересни хрумвания - не мога да ги изредя всичките, но са кое от кое по-оригинални. Нарекох моето място панаир (с нескромната тенденция да прерасне в ефир), защото малко се отмести от първоначалния ми замисъл да е само за творчество и в него вече има какво ли не… Споделете и вие как си избрахте имената!

януари 25, 2008

Космосът над Земята и космосът на душата

pacific-ocean.gif

Космосът и душата си приличат по това, че имат притегателната сила на неовладяеми бездни. Две бездни, които се оглеждат една в друга - душата черпи своето вдъхновение от звездите, звездите отразяват в нея своята красота.

Приличат си по своята неспособност и нашите домогвания до тях. Колкото навътре сме навлезли в космоса, толкова път сме изминали и до дълбините на душата - говорим за дълбочина, а още дълбаем на повърхността. Разбира се, и там има много за дълбаене.

Мечтите и стремежите, ведно с научния подход, са главната ни двигателна сила за навлизане в тези пространства. Любопитството също. Възможностите ни и в двата случая са нашите ограничители.

И в небесния и в душевния космос засега сме проникнали само с въображението си. То е единственото ни истинско средство, което не се спира пред никакви прегради. Технологиите също се развиват повече благодарение на въображението ни, не толкова на научния подход. Ако имате възражения срещу това, замислете се, дали бихме открили нещо ново, без преди това да сме дръзнали да си го представим.

Науката е само помощник, въображението е двигателят. Въображението и знанието вървят ръка за ръка, но докато първото пробива като свредел обвивките на нашето невежество, второто само го следва.

Човешкото тяло е малко на фона на космическата необятност, но душата вътре в човека може да се мери с безграничната Вселена. Въображението, като израз на душевната ни същност, доказва това. Човек не може да има богато и гъвкаво въображение, без да носи жива, откликваща, ранима душа. Тя е онази, която ни кара да гледаме към звездите, онази, която ни кара да търсим звездите вътре в нас.

януари 24, 2008

Роботи

Само големите мечтатели променят света…

Роботите - какво знаем ние за тях, само можем да си ги представим, защото те ще живеят в бъдещето.

Ето какви са задължителните характеристики на робота, според моя четири годишен син:

1. Да е истински, не играчка.

2. Да има хуманоиден вид - да прилича на човек.

3. Да се върти в кръста.

4. Да има антенка, каска и очи под каската.

5. Да е с неизтощима батерия.

6. Ръцете му да завършват с щипки, а с щипките да може да хваща дори пълни с мляко чаши.

7. Да ходи, да говори, да вижда и да чува.

8. Да чува с уши, не с ръката си, както е при някои роботи.

9. Въобще - да е жив!

Дори на Дядо Коледа не му стигна въображението да си го представи и донесе някакъв безобразен фалшификат.

И все пак, има един такъв робот, който много се доближава до идеала (не отговаря само на т.5 и 8 и няма каска и антена, т.9 ми се струва, че засяга изкуствения интелект, за нея така или иначе доста ще трябва да почакаме). Казва се Алфа Рекс и е произведен от LEGO. Ето го:

alpharex.gif

 

Роботите са за мечтателите

Още Леонардо да Винчи (1495 г.) е скицирал проект на хуманоиден робот. Прилича на механичен рицар, който може да сяда, да ръкомаха и да движи челюстта и главата си:

robot_davinchi.gif

Е, мина време, осъществихме мечтата на Леонардо - създадохме този МЕХАНО-, сега мечтаем да го превърнем в ХУМАНО-.

Освен него, днес на дневен ред са нано-роботите, чиято грижа ще бъде биологичното ни здраве.

А утре? Утре ще закръжим из космоса и роботите (всякакви видове, дори такива в телата ни) ще станат наши незаменими помощници. Те дори вече са ни изпреварили там.

И какво ще бъде, когато влязат в истинско съприкосновение двата свята - този на роботите и този на хората… За това ще мечтаем после.

Мечтайте, мечтатели! Променяйте света!

януари 22, 2008

На пишещите мои братя

Публикувано в: Поезия — Етикети:, , , — vira111 @ 2:03 pm

diana_planeta-copy.jpg

Поезията е нещо, което само друг поет може да разбере истински. 

Трънлива е пътеката на първия,
трънлив е и венецът на главата му.
Ако реши назад да се обърне,
ще се почувства най-презрян от братята си.

Ако реши да спре, да се откаже,
душата му покой не ще намери
и продължава да дълбае с радост
в посоката на своите химери.

Крепи го някаква далечна истина,
забулена във прах и многословие
и вярата, че някой ден ще стигне
и дверите парадни ще отвори.

Какво го чака там – това са хората,
които е докоснал със сърцето си
и всеки страх, съмнение, умора
във миг ще се свлекат от раменете му.

Духът живее в думите положени
и той не се измерва със отличия.
Когато себе си във думи сложиш,
ще се почувстваш силен и обичан.

януари 21, 2008

И пиша…

Публикувано в: Поезия — Етикети:, , — vira111 @ 5:49 pm

diana_planeta-copy.jpg

Мъгла, от която изплуват дилеми

И дъжд по козирката плющи

Седя и мечтая да раждам поеми

А по листа се сипят само сиви следи

За Раел, сектите, клонирането, креационизма и мен

Публикувано в: Популярни — Етикети:, , , , , — vira111 @ 2:38 pm

rael.gif 

Чували ли сте за Раел? Създателят на сектата Раелитяни и на корпорацията „Клонейд”, която твърди, че вече е клонирала човек? Преди известно време във Всяка неделя имаше интервю на живо с него и последователката му Бриджит Боаслие. Тъй като още не са показали клонираното бебе, другите учени ги обвиняват в лъжа. А и Клонейд трябва да крият мястото, където извършват опитите си, защото нееднократно са били гонени и лабораториите им са били конфискувани от властите.

Истинското име на Раел е Клод Ворилон. На младини е бил автомобилен състезател, после - спортен журналист, пробвал се е и в музикалния бизнес като певец - издал е албум.

На 13 декември 1973 г. животът му се променил. Докато се разхождал сам извън града, ненадейно срещнал извънземни. Създанието, което осъществило контакт с него, той описва така: „…малко по-високо от четири стъпки, с дълга черна коса, бадемови очи, маслинена кожа и излъчваше хармония и хумор.” Тук - на официалната страница на Раелитяните може да прочетете повече за тази среща и последиците от нея.

След това Клод Ворилон създава сектата си и сменя името си на Раел. Започва да събира пари и да строи мисия, където „нашите създатели” да осъществят контакт с нас (на първата снимка горе).

Когато в света се заговаря за клониране и се появява първият клониран организъм - овцата Доли, Раел провижда, че е настъпил неговият час. Решен да успее на всяка цена, той не пести сили да привлича хора (особено богати) за каузата си. Намират се такива, които инвестират големи суми в начинанието му. С парите Раел наема учени, основава Клонейд и започва работа, за да се стигне днес до тук.

Защо ви разказвам за Раел?

Нито имам положително отношение към сектите, нито имам такова към хората, решени да получат своето на всяка цена.

Но историята е интересна.

Малко хора са я чували.

И най-вече, защото го използвах за злодея в моя роман. Преиначих историята му, името му, и го направих „лошия”.

януари 20, 2008

За любителите на древни загадки

riddle.gif 

Има една древна загадка, която особено ме привлича. Чела съм по форуми различни тълкувания по нея, но нито един задоволителен за мен отговор не открих. Ще ми е интересно да науча какво мислите вие. Ето я:

„Ключът към живота и смъртта може да се намери навсякъде, но ако не го намериш в своята собствена къща, няма да го намериш никъде. При все това, той е пред очите на всички, никой не може да живее без него, всеки го е използвал. Бедният обикновено притежава повече от него, отколкото богатият; децата играят с него по улиците. Смиреният и необразованият го ценят по-високо, а привилегированият и ученият често го изхвърлят. Когато е изхвърлен, той лежи спящ в недрата на земята. Това е единственото нещо, от което философският камък може да бъде направен и без него нито един благороден метал не може да бъде създаден.”

Е, какво ще кажете?

януари 19, 2008

Щастливата история на моя роман (недовършено)

6029_skeleton_keyhole.jpg 

Това е „Наука на науките” - първият ми роман. Посветен е на приятелките ми от квартала и на нашите деца, защото те ни събраха заедно. Посветен е и на приятелката ми Веселина, която се разболя и почина докато го пишех - нека почива в мир! Посветен е и на лъва Орфей от зоологическата градина в София - като прочетете романа, ще разберете защо.

Написах го за около година и като го завърших, бях запленена от постигнатото. Започнах да го изпращам на издатели, участвах в конкурс, резултатите от който чаках девет месеца. Малко издателства въобще ми отговориха, та било то и отрицателно. Благодарна съм на: Лик, Хермес, Фльорир, на Аргус, Квазар и особено на Пламен Тотев от „Персей”, които не ме пренебрегнаха. За останалите нямам какво да кажа.

Основният недостатък на моя роман е не друг, а че прилича на „Хари Потър”. Това се вижда веднага, след първата, втората глава. Да, но ако някой го изчете поне до средата, ще усети, че той няма нищо общо с „Хари Потър”, освен това, че се разказва за деца в училище. А и къде другаде могат да са заедно съвременните деца за по-дълго време, така, че да им се случат интересни неща?

Ето резюмето, което написах за издателствата (може би не е идеално, но ми е първото):

 Резюме

Младият Доминик Аврал получава неочакван подарък от мистериозен непознат мъж - камък, който отваря врата към тайна съкровищница. Но към подаръка има и условие - в следващите 30-40 години Доминик трябва да открие тайната на безсмъртието.

Времето изтича…

Тристан, Касандра, Нако, Кристи и Дамян са приети да учат в Училището за древна и съвременна химия. Един ден, докато търсят салона по физическо, попадат в пуст коридор пред заключена врата. Тристан хваща катинара и той се отваря в ръцете му. Вратата води към малка пещера с езерце и за беля един от тях пада в него. Потъва, а после излиза от водата съвършено сух, за ужас на всички. Но още по-стъписващо е онова, което се е случило в няколкото минути под водата. Минават седмици докато се осмели да сподели тайната си с останалите.

Постепенно любопитството им надделява над страха и петимата влизат в езерото. Редят се вълнуващи и страшни събития. В тайна генетична лаборатория някой си прави зловещи експерименти - създава хибриди между животни и дори между човек и животни. Резултатите - безподобни същества с отблъскващ вид - са затворени в грамадни клетки в пещера и отношението на създателя им към тях е повече от лошо.

След много приключения и заплетени ситуации, които, освен всичко друго, укрепват и приятелството между децата, нещата тръгват към своята развръзка. В решителния час една ревниво пазена страшна тайна излиза наяве. Тя поставя на карта не само съдбата на героите, но и бъдещето на цялото Човечество. Настъпва миг, в който са подложени на изпитание доверието и обичта на един син към баща му, а също и силата на приятелството в младите сърца.

По всичко личи, че героите ще имат нужда от помощ, за да се справят, и тя ще дойде по начин, по който най-малко я очакват.

А какво става с мистериозния мъж? Ще се върне ли най-после и как ще постъпи, ако Доминик Аврал още не е готов?

* * *

През изминалите две години научих, че някои пътища са дълги и криволичещи, че написването на един роман е най-лесната част от неговата реализация.

И да не бъде публикуван на хартия този, знам, че ще напиша други, по-добри, затова нарекох историята щастлива, оставам я недовършена, тя продължава.

Older Posts »

Blog at WordPress.com.