Наука на науките - Глава осма: Исторически ценности

          Тази вечер Анита Морисън беше сърдита на целия свят. Неуредици в училището я задържаха до късно на работа, а беше петък вечер! От две години насам, неизменно, в петък вечер, Анита вършеше едно и също нещо - отиваше на „вилата”. Така галено наричаше своята голяма, красива, нова къща в подножието на планината. Там прекарваше двата си свободни дни, съвсем сама, необезпокоявана от никого. Компания ú правеха само двете кучета - Комод и Иван Грозни, които служеха едновременно за домашни любимци и за охрана на нейния замък. Замък беше точната дума за това чудо на архитектурата. Никой така и не разбра, от къде Анита намери пари да го построи. Дори собствената ú сестра не успя да изкопчи и дума от нея и бе изпаднала в крайно недоумение - как беше възможно това! Племенниците на Анита - Игор и Валенсия - даваха мило и драго само да зърнат къщата на леля си отвътре, но така и не осъществиха тази своя заветна мечта. Тя не само че не ги покани, но и направо ги изгони една неделя, когато те ú цъфнаха пред вратата. Оттогава отношенията ú със семейството на сестра ú станаха много обтегнати, но на нея не ú беше до това сега.