Наука на науките - Глава първа: Намесите на съдбата

 В една мразовита зимна вечер Доминик Аврал се прибираше от работа. Загърнат в сивото си палто, с наведена надолу глава, за да предпази гърдите си от вятъра, той крачеше от последната спирка на метрото към покрайнините на града. Изведнъж забеляза, че вместо да свие към дома си, е тръгнал към онази част от квартала, която винаги бе смятал за долен коптор и където кракът му не беше стъпвал досега.От двете страни на улицата се извисяваха грозни стари сгради. Тук-там мъждукаше светлина в тесните им прозорчета. Далеч напред всичко се сливаше и заприличваше на висока, непреодолима преграда. Отчайващо напомняше на задънената улица на неговия живот.

След малко обаче ярка оранжева светлина прикова погледа му. От постройката вдясно стърчеше табела - „Бар Съкровени желания”.

Промъкна се в безистена. Беше тъмно и тихо. Вътре имаше няколко врати. Едната от тях внезапно се отвори и се разнесе миризма на алкохол. Жената, която излезе, тръгна право към Доминик с бавна, олюляна крачка. Беше леко прегърбена. Като го приближи, завря лицето си в неговото и той видя беззъбата ú уста, разтегната в грозна, почти зловеща усмивка. Потръпна отвратен.