Зелда Девон тръгва по врачки и баячки
На вратата се позвъни. Ентусиазираната домакиня Елеонора се спусна да отвори. На прага стоеше кльощава руса жена с късо подстригана коса, бледо лице и много светли белезникави очи. Палтото ú беше разкопчано и под него се виждаше перфектен, едва забележимо розов кашмирен костюм, без нито една гънчица по него, и също толкова перфектна бяла риза с разкошна брошка, закачена най-отпред на гърдите. Безупречните обувки, чантата и шалът от пачи пух, бяха завършващите елементи в този божествен ансамбъл.
Елеонора, чиито най-красиви дрехи бледнееха на светлинни години пред този лукс, не можа да се въздържи да я огледа със завист от горе до долу. И мина доста време докато успее да се утеши с мисълта, че и най-изисканите дами, рано или късно, опираха до нея.
