Наука на науките – Глава осма: Исторически ценности

          Тази вечер Анита Морисън беше сърдита на целия свят. Неуредици в училището я задържаха до късно на работа, а беше петък вечер! От две години насам, неизменно, в петък вечер, Анита вършеше едно и също нещо – отиваше на „вилата“. Така галено наричаше своята голяма, красива, нова къща в подножието на планината. Там прекарваше двата си свободни дни, съвсем сама, необезпокоявана от никого. Компания ú правеха само двете кучета – Комод и Иван Грозни, които служеха едновременно за домашни любимци и за охрана на нейния замък. Замък беше точната дума за това чудо на архитектурата. Никой така и не разбра, от къде Анита намери пари да го построи. Дори собствената ú сестра не успя да изкопчи и дума от нея и бе изпаднала в крайно недоумение – как беше възможно това! Племенниците на Анита – Игор и Валенсия – даваха мило и драго само да зърнат къщата на леля си отвътре, но така и не осъществиха тази своя заветна мечта. Тя не само че не ги покани, но и направо ги изгони една неделя, когато те ú цъфнаха пред вратата. Оттогава отношенията ú със семейството на сестра ú станаха много обтегнати, но на нея не ú беше до това сега.

Сурвачки

Сурва, сурва година,

весела година!

Златен клас на нива,

червена ябълка в градина,

Живо здраво до година,

до година до амина!

От всички видове ръчен труд и творчество най ми допада да правя сурвачки за Нова година. Стана ми вече традиция да си купувам дрян и да го омотавам с разноцветни прежди, после да го украсявам с пуканки и сушени плодове. Ето как изглежда миналогодишната:

 

А след като насурвакаме за здраве всички роднини и съседи, сурвачката отива в кофата, за да не завъди молци.

Но то се знае и даже си го пише тук, че „дряновата пръчка, оформена като сурвачка има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина!“ 

 

Наука на науките – Глава седма: Какво беше това?

          Точно в осем без десет на другата сутрин, директорът Суин се качваше бавно по стълбите към кабинета си на втория етаж. Покрай него нагоре и надолу се стрелкаха забързани ученици. Някои от тях го поздравяваха, други се правеха на разсеяни и просто го подминаваха набързо. Но той и без друго беше потънал дълбоко в мислите си, и с наведена глава и забит в краката поглед, не забелязваше нищо около себе си.

         Едва когато почти беше стигнал и по навик бръкна в джоба на палтото си да потърси ключовете, видя отпред група хора. Опули се и спря на място. Чак сега до съзнанието му достигнаха думите на портиера, че някакви родители искали да го видят и щели да го чакат пред кабинета му.

         Той бързо се отърси от вцепенението, изправи рамене и поздрави на посоки. Някой се опитваше да му каже нещо, но директорът тръгна право напред през множеството, проби си път до вратата, отключи, отвори широко и каза:

         – Заповядайте, влезте!

Наука на науките – Глава шеста: Уроци по смелост или упражнения против страх

Ето, че най-после дойде часът по химия, който започна с въпроса:        

         – Какво е магия? – и продължи с отговора: – Магията не е нищо друго, освен една вътрешна настройка на човека да приема и излъчва послания. Труден е обаче пътят, по който се постига тази настройка. Нужни са години, за да го извърви човек. И понеже обещах да ви разкажа как са постигали това жреците, нека започнем от там, как въобще се става жрец.

         Кандидатите са били наричани инициати – или такива, които ще бъдат посветени в тайната. Всеки от тях е трябвало да притежава определени качества – смелост, издръжливост, да е умен, възприемчив и да иска да се учи.

         После тези кандидати били подлагани на изпитания, от една страна – за проверка на тяхната смелост, издръжливост и воля, и от друга – защото в изпитанията нужните качества се доразвиват и усъвършенстват.

Наука на науките – Глава пета: Александрия

          Дните се нижеха неусетно. Уроците бяха интересни, дори домашните бяха интересни. Децата с удоволствие идваха на училище, а когато някой се разболееше от грип и трябваше да седи в къщи няколко дни, съжаляваше, че изпуска часове и не участва в събитията в училище. Всяка седмица се случваше нещо интересно, например по химия. Учителят – господин Анастас Блаурабит – слабичък и дребен на ръст мъж с очила, зад които се губеше половината му лице, държеше всеки от тях да се докосне самостоятелно до тази наука, да я усети, както се казва. Затова уроците от самото начало бяха свързани с практика. Всеки час започваше или завършваше с интересен опит, който трябваше да направят сами и да наблюдават и опишат какво се е получило в специален работен дневник. В кабинета се създаваше истинска забързана работна обстановка и цареше прекрасно настроение. И всеки се чувстваше създател, откривател, творец.

Наука на науките – Глава четвърта: „Да излезеш сух от водата“

В неделя вечерта Касандра се обади на Тристан:

         – Тристан, кого ще избираме за председател?

         – Не знам, не съм мислил още.

         – Ти искаш ли да те предложа?

         – Не…, а ти искаш ли аз да те предложа?

         – Не, не. Тогава ще предложа Хърби – тя имаше предвид едно момче на име Хърби Оронт – високо, жилаво, с голяма красива усмивка и нежни очи. Изглеждаше и стабилен и подходящ за председател.

         – Хърби ли? – възпротиви се Тристан, – той не става.

         – Защо да не става?

Наука на науките – Глава трета: Музеят на химията

Следващите две седмици се нижеха неусетно. Децата опознаваха училището, учителите, съучениците си, дори тези от по-горните класове. Касандра беше особено активна, бързаше да погълне цялата информация за всичко, което я заобикаляше. Сутрин ставаше рано и почти тичешком се приготвяше. Родителите ú не можеха да ú насмогнат. Следобед беше толкова старателна в писането на домашните и четенето на уроците, че от стаята с часове не се чуваше нито звук. Майка ú ходеше често да проверява какво прави и винаги я заварваше с книга в ръце.

         И Тристан изненадваше своята майка със старанието си. Преди тя не можеше да го накара да седне да си напише домашните, все четеше нещо друго или просто размишляваше и мечтаеше, легнал на пода. Обичаше да си представя как води героични битки, някъде в Древната Троя, и това му отнемаше часове. А сега, когато имаше по-малко време за уроците, стана изненадващо организиран и стегнат.

Наука на науките – Глава втора: Новото училище

Денят дойде. Така очакваната от всички петокласници нова учебна година се откриваше днес. Тристан и Касандра стояха пред грамадна стара сграда от червени тухли, покрита с избуял бръшлян. Повечето прозорци, особено на първите два етажа, не се забелязваха добре, защото по решетките пред тях също растеше бръшлян. За да видят сградата до горе, трябваше доста да извият глави назад. От височината и растителността, покривът и таванските помещения не можеха да се различат ясно. Прозорците, които все пак се забелязваха тук-там, бяха малки, с кафяви рамки, и нищо не подсказваше че има живот зад тях.

Пред портала, издаден като полукръг точно в средата на предната част на сградата, имаше малко площадче, изпълнено с хора. От двете му страни, докъдето поглед стига и в двете посоки, продължаваха площи с пищна растителност. Сред нея се открояваха няколко високи дървета, както и един огромен дънер, точно вляво от входа.

Наука на науките – Глава първа: Намесите на съдбата

 В една мразовита зимна вечер Доминик Аврал се прибираше от работа. Загърнат в сивото си палто, с наведена надолу глава, за да предпази гърдите си от вятъра, той крачеше от последната спирка на метрото към покрайнините на града. Изведнъж забеляза, че вместо да свие към дома си, е тръгнал към онази част от квартала, която винаги бе смятал за долен коптор и където кракът му не беше стъпвал досега.От двете страни на улицата се извисяваха грозни стари сгради. Тук-там мъждукаше светлина в тесните им прозорчета. Далеч напред всичко се сливаше и заприличваше на висока, непреодолима преграда. Отчайващо напомняше на задънената улица на неговия живот.

След малко обаче ярка оранжева светлина прикова погледа му. От постройката вдясно стърчеше табела – „Бар Съкровени желания“.

Промъкна се в безистена. Беше тъмно и тихо. Вътре имаше няколко врати. Едната от тях внезапно се отвори и се разнесе миризма на алкохол. Жената, която излезе, тръгна право към Доминик с бавна, олюляна крачка. Беше леко прегърбена. Като го приближи, завря лицето си в неговото и той видя беззъбата ú уста, разтегната в грозна, почти зловеща усмивка. Потръпна отвратен.

Зелда Девон – реализираната жена

Зелда Девон тръгва по врачки и баячки

 

         На вратата се позвъни. Ентусиазираната домакиня Елеонора се спусна да отвори. На прага стоеше кльощава руса жена с късо подстригана коса, бледо лице и много светли белезникави очи. Палтото ú беше разкопчано и под него се виждаше перфектен, едва забележимо розов кашмирен костюм, без нито една гънчица по него, и също толкова перфектна бяла риза с разкошна брошка, закачена най-отпред на гърдите. Безупречните обувки, чантата и шалът от пачи пух, бяха завършващите елементи в този божествен ансамбъл.

         Елеонора, чиито най-красиви дрехи бледнееха на светлинни години пред този лукс, не можа да се въздържи да я огледа със завист от горе до долу. И мина доста време докато успее да се утеши с мисълта, че и най-изисканите дами, рано или късно, опираха до нея.